|
Вешин на „Конски пазар в София”
В исторически план, преди Освобождението (1878 г.) си София представлява типичния
голям град в границите на Османската империя, състоящ се от квартали/ общини, засебени на
(етно-)конфесионален принцип, концентрирани най-често около съответните култови сгради
(джамия, синагога, църква). За обособяването на българските християнски махали допринася и
специалния ферман от 1663 г. на султан Мехмед ІV, с който изрично се забранява на турци и евреи
да се заселват в “българската част” на София, т.нар. Варош (Тахов Г., 1987: 19). По ориенталски
образец в централната част на града, където традиционно се събират влизащите в града пътища1,
се намира чаршията. Непосредствено преди Освобождението тази “чаршия” всъщност е цял
чаршийски квартал, превърнал се в център за производство, търговия, но и за активна социална
дейност и публична изява; един от известните му изследователи В. Александров пише, че “в
откритите и закритите пазари на София можело да се намерят и купят най-невероятни неща:
от знахарско лекарство със съмнителна медицинска стойност, до скъпи чуждоземни накити”
Чаршийският квартал е представлявал комплекс от различни “чаршии”, отделени по
производствен и/или етнически признак – Еврейска, Касапска и съседната й Емишчийска,
Кавафска или Папукчийска, Златарска и т.н. На изток от последната са се намирали
Бояджийската и Платнарската чаршия, между Жежки бунар (Минералната баня) и дн. бул.
“Дондуков” е била т.нар. Шейтан чаршия, а в съседство на дн. Съдебна палата е била т.нар.
Язаджийска чаршия; съществували още и Кожухарска и Шивашка чаршия (Георгиев Г., 1983:
45; Тахов Г., 1987: 249). В повечето случаи тези занаятчийски чаршии са били и
тържища/пазарища за произведенията на съответните еснафи - напр. Пазарището на бояджиите,
упоменатото в житието на Св. Никола Софийски Пазарище на казанджиите (“до места Меднаго
зовома тържища”), намиращо се при черквата “Св. Спас”, Туз базар (Солни пазар), Бал базар, за
продажба на мед и восък, Женския пазар при голямата Баня Баши джамия (при Минералната
баня)
Женски пазар
Ето и малко история за тържището, което във времето на социализма беше известно като пазара "Кирков". Като такъв той се обособява още около Освобождението и тогава е наричан "Житен пазар" и "Конски пазар". Създаден е, за да могат столичани да се снабдяват с пресни селскостопански продукти, а тружениците от близките села да пласират продукцията си. По онова време бил в покрайнините на града, но сега се намира в административните рамки на строгия център (да уточним, че той се очертава от карето между булевардите "Патриарх Евтимий", "Христо Ботев", "Сливница" и "Васил Левски").
Малцина знаят, че пазарът е разположен на булевард "Стефан Стамболов", за чието съществуване повечето софиянци дори не подозират. Близо до него са черквата "Св. Кирил и Методий", Синагогата, Централните хали, западната стена на антична Сердика и много други обекти, които оправдано могат да бъдат класифицирани като "туристически атракции".
|
